Дълго време се чудехме какъв е планът на Путин. В началото на сегашната фаза на войната (февруари 2022 г.), а и седмиците преди това изглеждаше най-вероятно Путин да прегази Украйна. „В Киев за три дни“ както преповтаряха копейките.

Но Путин не хвърли цялата руска мощ (по бройка мощ, ясно, че не е по кадърност), а и украинците смело се защитаваха, както се защитават и досега. И голяма степен от причината да не паднат беше постоянната помощ от Щатите и ЕС към Украйна.

И Путин стана Путлер. Провалил се клоун. Втората армия в света, стана втората армия в Украйна. Но нещо нямаше логика. Нещо ни глождеше. Путин беше известен преди тази война като стратег. Нима са му хвърлили толкова грешна информация, нима през годините е станал толкова сенилен, че да не може да различава истина от лъжа, при положение, че е агент на КГБ?

Така мислехме. Но като видяхме какво прави Тръмп, осъзнахме, какъв е планът в плана. Офертата за 50% от полезните изкопаеми на Украйна, без конкретни гаранции за протекция е меко казано брутална. И също така е около пет пъти повече, отколкото това, което са дали Щатите на Украйна. Въпреки че Тръмп го представя като прибиране на заем…

Без гаранции за мир, с делба на 50 на 50, съдбата на Украйна прилича до голяма степен на делбата на Полша преди Втората световна война. И пак я правят два авторитарни режима.

Путин не е хвърлял усилия в Украйна умишлено.

Ако беше превзел – добре, постига си целите да превземе изключително богата държава.

Ако не я превземе, но прилага достатъчно натиск, Европа и САЩ ще трябва да инвестират помощ. Трябва да обеднеят. Да отслабнат вътрешнополитически. На Путин му дреме на кура, колко руснаци ще умрат, но западняците ги боли дори само и пари да дават.

Мненията се променят в Европа и САЩ, като общо взето, колкото по-далече са страните от Русия, толкова повече им спихва моралната нужда да защитават нападнатата Украйна. Не стига това, ами Европа е под постоянни бомбардировки от хибридни атаки, с цел да се сменят режимите от прилични или спорни към русофилска паплач.

С помощта на продажника Мъск и Зукербърг, Тръмп се качва на власт, след все по-отслабващото президенство на Байдън. Макар и конспирацията за директно манипулирани гласове да не е доказана, с пропагандните си мрежи Х/Twitter и Facebook/Instagram/Meta, двамата технократи покриха дори доскоро демократски социални медии.

Плюс това и в Америка се изсипва наратива за колко много харчат за Украйна, но реално като процент от БВП, харчат горе-долу колкото седем милионна България!

Нищо. Тръмп качи проценти с този наратив. Важното не е да си умен, а да си шумен.

Но как ще си сбъдне Путин мечтата за човеконенавистния СССР. Много лесно, пак всичко е зависело от това, корумпето Тръмп да стане президент.

Планът там е САЩ явно или тихомълком да доведе до разпада на НАТО. Като повечето тъпи диктатори, Тръмп си казва какво мисли. Що да не анексираме Канада, що не и Гренландия? Това бяха изказвания преди да предложи и обидната сделка на Украйна. Човекът наистина прави нещата, които говори, колкото и да са тъпи.

В крайна сметка трябва да се отблагодари на Силициевата долина с уран за ядрени централи за ИИ, ресурси за чипове, литий за батерии. Изолация на Америка. Един тръмпистки нов свят.

Затова изненадата, че Китай иска да насере плановете на Путин и Тръмп, като включи Европа в разговорите за мир, не трябва да е изненада.

Американците също така продължават със скоропостижното си предателство, като притискат Украйна да изхвърли частта от резолюция в Общо събрание на ООН, в която пише, че Русия е виновна за войната в Украйна. Странна промяна, след като вече дори и копейките не наричат нападението специална военна операция. Не само това, ами и американците ясно ще откажат да подкрепят европейската резолюция.

И много държат американската резолюция да се разгледа първа на Съвета на сигурност, но там властта е в Китай, които председателстват и е малко вероятно да оставят този баланс на сили да се разгърне без тяхно участие. Или ще подкрепят резолюцията да се разгледа по-рано, или не. Но е ясно, че са останали извън новото разбирателство между Щатите и Русия.

Границите се разчертават по страшен начин. Фракциите са ясни. Вече не се говори за ЕС в англоговорящите новини – говори се за Европа. Като едно цяло.

Свръхизлакомялият САЩ антагонизира Канада, през Украйна и Гренландия антагонизира Европа. Русия се подготвя за победа върху Украйна и разстила фронт около заобикалящите я държави. Отделно НАТО се обезсмисля от изолационизма на Щатите и най-вероятно европейските държави се събират в един военен алианс, където армиите не са балансирано разположени и има много пропуски при отбрана. И също така много от армиите са зависими от американската военна техника.

Най-многобройната армия след руската в Европа е на Турция. Спокойно може да открие фронт на запад през слабо защитените Балкани и да се съюзи с Русия при разпад на НАТО. Там може и да се активират балкански спомени и сърбите да се окажат като по чудо съюзник на българите.

БРИКС (без К-то) определя друг фронт. Китай, Северна Корея се изправят срещу Русия, Южна Корея и може би Япония. В множество държави от Африка се инвестира от Европа и Китай, а в арабските страни интересите са изключително разнопосочни и не можем да гадаем.

Често се осмиват страховете от Трета Световна война като някакви форми на страхови психози и медийно облъчване. Но само с проверени факти, картината е плашеща.

Доминотата са наредени. Остава само някой да ги бутне.

Отнемат ни мисленето на малки парченца, докато не остане нищо.

Хипотезата за Червената кралица гласи в еволюционната биология, че в постоянното състезание между видове нищо не се променя, защото различните играчи еволюират с едно и също темпо.

Трудно се раздрусва статуквото, защото почти всяка система в живота се стреми към покой. Номерът е да раздрусаш статуквото малко по малко, докато станеш статуквото. И да го заключиш.

Преди години ми попадна една селф-хелп книга: „Атомни навици“ на Джеймс Клиър. Тази книга акцентираше върху изграждането на полезни навици и навързването им един с друг, за да може човек да стане успешен, разчитайки само на навиците си.

Какво може да се очаква от американец? Как човекът да стане полезна машина от навързани програмки.

Запомнящ се пример, който Клиър дава, се отнася за британския отбор по колоездене. Те правили „маргинални промени“, дребни подобрения в подготовката, тренировките и състезанията, за да избухнат и да вземат медалите. Правили са и нетолкова „маргинални промени“ като употребата на допинг вещества, разрешени със спорна легалност поради медицински проблеми. Но ако друсането е в ера, в която всички са участвали, може би едва „маргиналните промени“ избутват британския отбор извън хипотезата на Червената кралица.

Във всеки случай, известно е, че упоритостта и постоянството носят успехи. Ако направиш ежедневно стотици малки, лесни промени, които ти бутат шансовете ти за успех с един процент, ще си по-ефективен, отколкото ако направиш една талантлива, скъпа промяна, която да ти даде седемдесет процента шанс за успех.

Но това не е селф-хлеп блог. За друго говорим.

Глобалната еншитификация, казано на български – сговняване, е съвсем съзнателен процес, включващ правенето на малки скапанийки, докато всичко се влоши. А този, който го е влошавал да излезе победител. Това е целта на всякаква форма на хибридна/умствена война.

The activities themselves are generally un-attributable to any specific actor and stay under the threshold for what can be regarded as aggression or an ‘attack’. The activities are often small and subtle,and conducted along multiple “lines of operation” (e.g. the five main influence activities), and it is the long term accumulated effect that matters.

in SOCIAL MEDIA’S ROLE IN ‘HYBRID STRATEGIES’ by the NATO StratcCom COE, 2016

Нацистите не започват директно с фабриките за смърт, а със звездички. Комунистите винаги първо говорят за равенство, а после разкриват, че е в немотия и под ботуша на партията.

Дори модерните демократи в щатите градяха пресилената си идеология на инклузивността постепенно със заповеди, датиращи от 1961 г. Републиканците пък планираха качването на Тръмп с постепенното принизяване на политическото ниво. А някои теоритизират, че това е също петдесетгодишен проект на турбокапитализма в Америка.

Зукърбърг започва сайта си с „невинен“ дейта скрейпинг на изображения на коя колежка е секси и коя не, преди да бръкне в апогея си до кликове, локации, биометрични данни, политически убеждения във и извън фейсбук, за да продаде информацията и/или да манипулира и експериментира върху потребителя.

Дори Мъск не започна да прави нацистки салюти преди встъпването на Тръмп, а само спамеше, че туитър ще е платформа на свободната преса, докато манипулираше пазара в своя полза.

Тези технологични проблеми афектират и българите, защото хибридната война в момента покрива целия свят. Геополитически сили постоянно се прицелват в мнението на враговете си, а дори телевизията-майка не смълчава данни за руските мрежи от агенти в България. Мога да потвърдя тази статия от декември 2024 г., тъй като още по времето на ковид, бях забелязал стотиците ботски сайтове с медицински казуси и нискокачествени преводи от руски.

И така нататък.

Бомбардират ни безплатно от всички страни с нискокачествена информация. Ние се смятаме за умни и не ни прави впечатление, че инкрементално нивото на информация пада. Даже не говорим, че киберпрофилът ни е достатъчно полезна находка за манипулаторите.

С годините тестват кое е твърде тъпо и не работи върху съзнанието ни. Ако отхвърлим нещо, ни подават нещо по-приемливо в скапанията си.

И така постепенно изменят статуквото, докато махнат от нас всякаква сянка на умствена хигиена.

Само че сега, тъй като технологиите позволяват сто процента мониторинг на дигиталната ни активност, а тя е огромна в 21-ви век, ако веднъж ни бият в статуквото, ще могат и да ни заключат в него.

А ние ще се успокояваме, че инкрементално вече виждаме повече клипове в телефона си, и че сами разполагаме със свободата какво да гледаме. Този тип свобода е разглеждана преди около 80 години.

Този тип свобода е робство.

В контекста на корпоративен технофашизъм, империалистични конквисти и овластена мутренщина, създаваме този сайт.

Целта на samizdat.bar е да е ноу нонсенс поле, което се противопоставя на глупостите, с които ни облъчват. Контрирането на тези глупости включва коментиране на текущи течения, насочване на вниманието към резили, както и преразглеждане на собствените ни хардлайнърски мнения, когато данните показват, че сме грешали.

Вероятно звучи леко партизанско, но обещаваме, че не е. Целта е да сме аргументативни, но не да сме задници. Както авторите във сайта, така и регистрираните читатели. Само с открити разговори можем да се ориентираме в тези разклатени времена.

Сайтът ще е прост. Блог постове и коментари. Трябва да се регистрирате, за да пишете коментари.

Не сме много филмирани да ви знаем нито истинските имена, нито ЕГН-то. Сайтът има вградения тракинг на WordPress, но щом разберем дали има възможност да го изключим, ще го направим. До този момент препоръчваме да си сложите поне един от многобройните екстеншъни за Chromium browser-и, Mozilla, Brave или там каквото има, който да неутрализира кукита, тракери и тем подобни.

Само няма да ви предпази от бабите от блока, на които нищо не им убягва.

А защо .bar? Защото беше свободен домейнът. И защото ни привлича романтиката на потайни срещи в бар, където да шием статуквото.